„РУССКИЕ ПОСЛОВИЦЫ И ПОГОВОРКИ О ЖЕНЩИНЕ”
Владимир Иванович Даль (1801-1872 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РУСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ЗА ЖЕНАТА
Жена без характер е като хляб без сол.
Без жена е като без котка, а без мъж е като без куче.
Жена без мъж е винаги сирак.
Жените знаят всичко за любовта, дори това, на което не са се учили.
Без мъж е като без глава, без жена е като без ум.
Пред хората – ангел, а не жена, вкъщи с мъжа си – сатана.
Виждал ли си беда? Губил ли си жена?
Всички девойки са добри. Откъде се появяват злите жени?
Избирай си жена не на хорото, а на къра.
Мъка с теб, беда без теб.
Питер се жени, Москва се омъжва.
Където е любов голяма, там мъка няма.
Добрата жена веселба е нова, а лошата – зла отрова.
Добрата жена къщата пази, а лошата я гази.
На добрата жена и мъжът е честен.
Женската съблазън е беззъба, но ще те сдъвче с костите.
Мъжът не знае, къде жена му гуляе.
Жената не е ръкавица, не можеш да я туриш в джоба си.
Семейното гърне винаги кипи.
Завъдил си си жена? Забрави за тишина!
Където дяволът не хваща, жената там изпраща.
Без жена дом – Содом.
Жена без бъбрива тирада е като двор без ограда.
Дори и глупавата жена няма да каже истината на мъжа си.
За един щастието е майка, а за друг е мащеха.
Напи се кумата и, ето, за ризата се досети.
Всяка девойка търси щастливата любов.
Жена без мъж – по-лошо от вдовица.
Между женското „да” и „не” не можеш игла да прекараш.
Жената мъжа си пази, в затвора място му запази.
Като се бракосъчетават, не всички се забавляват.
На женския характер не може да се угоди.
Напук, мъжа си ще погледна и в локвата ще седна.
Мъжът като пие, гори половината къща; жената като пие – гори цялата къща.
Скача жената назад и напред, а нещата си вървят по своя ред.
Жената е за съвет, тъщата е за привет, а като мама друга няма.
Да се ожениш – заслужава, ожениш ли се – ти внимавай.
Женският ум е по-добър от всякакви мисли.
Красива е девойката не със снагата, а с делата.
Където ще да се запъти, но да е с милия по пътя.
Защо ли да се мие, тя умува, щом няма с кого да се целува.
По чуждите жени не се заглеждай, а след своята се пооглеждай!
Няма по-добър приятел от вярната приятелка.
Пий, кумице, запивай, но ума си не изпивай!
По-малко виждаш, повече обичаш.
С милия и в колибата е рай.
Стария мъж със сламка ще завия, младия със себе си ще покрия.
Три жени – пазар, а седем жени – панаир.
Лошата свекърва има очи и на гърба.
На лошия мъж жената винаги е глупава.
На добрата жена и лошият мъж ще е юнак.
На дявола и жената е вещица.
Ако си вземеш умна, няма да ти даде да кажеш и дума.
Колкото по-умна е жената, толкова по-здраво е семейството.
Ший си по-топъл кожух, а си избирай жена по-добра.
На неженения навсякъде му е зле, а на женения – само вкъщи.
Подборка: Владимир Разумов
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Даль
РУССКИЕ ПОСЛОВИЦЫ И ПОГОВОРКИ О ЖЕНЩИНЕ
Баба без характера, что хлеб без соли.
Без жены, что без кошки, а без мужа, что без собаки.
Без мужа жена всегда сирота.
В любви женщинам известно все, чего они не учили.
Без мужа, что без головы; без жены, что без ума.
В людях – ангел, не жена, дома с мужем – сатана.
Видал ли ты беду, терял ли ты жену?
Все девушки хороши, но откуда злые жены берутся?
Выбирай жену не в хороводе, а в огороде.
Горе с тобою, беда без тебя.
Питер женится, Москва замуж идет.
Где любовь да совет, там и горя нет.
Добрая жена – веселье, а худая – злое зелье.
Добрая жена дом сбережет, а плохая рукавом разнесет.
Доброю женою и муж честен.
Женская лесть без зубов, а с костьми сгложет.
Муж не знает, где жена гуляет.
Жена не рукавица, за пояс не заткнешь.
Семейный горшок всегда кипит.
Завел жену, забудь тишину.
Где сатана не сможет, туда бабу пошлет.
Без жены дом – содом.
Женщина без разговора, что двор без забора.
И дура жена мужу правду не скажет.
Иному счастье мать, а иному мачеха.
Испила кума бражки, да и хватилась рубашки.
Каждая девушка ищет счастливой любви.
Жена без мужа – вдовы хуже.
Меж бабьим ДА и НЕТ не проденешь иголки.
Жена мужа любила, в тюрьме место купила.
Жениться – не все веселиться.
На женский нрав не угодишь.
Назло мужу сяду в лужу.
Муж пьет – полдома горит; жена пьет – весь дом горит.
Скачет баба задом и передом, а дело идет своим чередом.
Жена для совета, теща для привета, а нет милей родной матери.
Жениться – не напасть, да как бы, женившись, не пропасть.
Женский ум лучше всяких дум.
Красна девка не телом, а делом.
Куда б ни идти, только б с милым по пути.
К чему было умываться, коли не с кем целоваться.
На чужих жен не заглядывайся, а за своею пригляди!
Нет лучшего друга, как верная подруга.
Пей, кума, да не пропей ума!
Реже видишь – больше любишь.
С милым рай и в шалаше.
Старого мужа соломкой прикрою, молодого сама отогрею.
Три бабы – базар, а семь – ярмарка.
У лихой свекрови и сзади глаза.
У плохого мужа жена всегда дура.
У хорошей жены и плохой муж будет молодцом.
У черта и жена ведьма.
Умную взять – не даст слова сказать.
Чем умнее жена, тем сильнее семья.
Шей шубу теплее, а жену выбирай добрее.
Холостому везде плохо, а женатому только дома.
---------------
Руският езиковед, писател, етнограф, лексикограф и поет Владимир Дал (Владимир Иванович Даль) е роден на 10/22 ноември 1801 г. в Луганск, Екатеринославско наместничество, днес в Украйна. Завършва медицинския факултет при Дерптския университет (1828 г.), дипломира се с дисертацията „Об успешном методе трепанации черепа и о скрытом изъязвлении почек”. От 1828 до 1832 г. работи като военен лекар на фронта. Първите си стихотворения публикува през 1827 г. в сп. „Славянин”, а първите си повести печата през 1830 г. в сп. „Московский телеграф”. Той е блестящ хирург, учен, литератор, събирач на руски фолклор. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1838 г.), почетен член е на Императорската адемия на науките (1863 г.), почетен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1868 г.), член-учредител е на Руското географско общество. Ползва над 12 езика. Автор е на десетки научни трудове, монографии, етнографски съчинения и белетристични творби, сред които „Цыганка” (1830 г.), „Русские сказки из предания народного изустного на грамоту гражданскую переложенные, к быту житейскому приноровленные и поговорками ходячими разукрашенные Казаком Владимиром Луганским” (1832 г.), „Были и небылицы Казака Луганского” (1933-1939 г.), „О скопческой ереси” (1844 г.), „О поверьях, суевериях и предрассудках русского народа” (1845 г.), „Сочинения Казака Луганского” (1846 г.), „О русских пословицах” (1847 г.), „О наречиях русского языка” (1852 г.), „Сборник пословиц” (1853 г.), „Полное собрание сочинений” (1861 г.), „Повести” (1861 г.), „Солдатские досуги” (1861 г.), „Два сорока бывальщинок для крестьян” (1862 г.), „Пословицы русского народа” (1862 г.), „Толковый словарь живого великорусского языка” (1867 г.) и др. Умира на 22 септември/4 октомври 1872 г. в Москва.